Лудница

"В градината на една лудница се натъкнах на младеж с лице бледо, красиво и изпълнено с удивление.Приседнах до него на пейката и попитах:— Защо си тук?А той ме изгледа с почуда и рече:— Въпросът е непристоен, но все пак ще ти отговоря. Баща ми искаше да ме превърне в свой образ и подобие; същото искаше и чичо ми. Майка ми жадуваше да бъда досущ като собствения й бележит баща. Сестра ми желаеше да приема за образец на подражание съпруга й, мореплавател. Брат ми смяташе, че трябва да следвам примера му и да стана като него – безукорен атлет.Така бе и с наставниците ми – доктора по философия, учителите по музика, по логика – стремежът на всички тях бе да стана само тяхно отражение, като в огледало. Ето защо дойдох на това място. Тук е по-здравословно. Поне мога да си бъда себе си. Сетне той внезапно се обърна към мен с въпроса:— Кажи, и ти ли си тук вследствие на възпитание и добри съвети?— Не, аз съм просто посетител – отговорих. А той пророни:— О, значи си от обитателите на лудницата отвъд оградата."Халил Джубран